Аруба – островът на вечното лято и усмивките

Има места, които сякаш са създадени да ни напомнят какво е истинският живот. Такова място е Аруба – островът на вечното лято, разположен в южната част на Карибско море, само на 25 километра от бреговете на Венецуела. Слънцето грее почти всеки ден от годината, морето прелива в синьо и тюркоаз, а усмивките на хората са като естествена част от пейзажа.

История, която мирише на сол и пясък

Дълго преди европейците да чуят за Аруба, тук са живели индианци от племето араваки (Caquetío) – мирни хора, които отглеждали растения и ловели риба в кораловите заливи.
Когато испанският мореплавател Алонсо де Охеда открива острова през 1499 година, той го описва като „без реки, но с вятър, който никога не спира“. Испанците завладяват земята и използват част от местното население като работна ръка в други колонии.

По-късно, през 1636 година, Аруба преминава под властта на Нидерландия, а след кратък британски период по време на Наполеоновите войни, отново се връща към холандското кралство. И до днес островът остава автономна част от Кралство Нидерландия – със собствено правителство, парламент и стабилна икономика.
Колониалната история е оставила своите следи – от фортовете, пазещи бреговете, до пастелните фасади, които блестят под жаркото карибско слънце.

Хората на Аруба – усмихнато многоезично семейство

Когато попиташ местните какво прави острова специален, те винаги казват едно: „нашите хора“.
Днешното население – около 110 000 души – е пъстра мозайка от потомци на индианци, европейци, африканци и латиноамериканци. Тази смес е създала невероятно толерантна и гостоприемна култура.

Официалните езици са нидерландски и папиаменто – мелодичен креолски език, в който се преплитат испански, португалски, английски и африкански думи. На улицата обаче ще чуеш и испански, и английски, защото всеки тук владее поне три езика.

Животът на острова тече бавно и спокойно. Хората не бързат, не се оплакват, не говорят за стрес. Повечето работят в туризма, който е основен двигател на икономиката, но и символ на отвореността на Аруба към света. Тук почти няма бедност, престъпността е ниска, а усещането за сигурност е осезаемо дори нощем по плажовете.

Вкусът на острова

Да се храниш на Аруба е като да опитваш света в една хапка.
Типичното ястие Keshi Yena представлява голямо топено сирене, пълнено с месо, зеленчуци и ароматни подправки – наследство от колониалните времена.
Към него често се поднася Pan Bati, дебела царевична палачинка, или хрупкави Pastechi – малки пържени джобчета с пълнеж от сирене, риба или месо.

Морето е източник на вдъхновение: всеки ден рибарите изваждат улов от махи-махи, риба тон и омари. А към това се добавят манго, авокадо, кокос и сладки банани.
Храненето тук е ритуал – дълго, шумно, с много смях и музика.

Природа, създадена от вятъра

За разлика от много тропически острови, Аруба островът на вечното лято не е покрит с джунгли, а с пустинни хълмове, кактуси и скали, оформени от постоянния пасат.
Островът почти никога не е засегнат от урагани, което го прави рай за пътешествениците целогодишно.

Най-голямото природно богатство е националният парк Arikok, който обхваща около 20% от територията. Там можеш да видиш пещери с древни индиански рисунки, естествения басейн Conchi, скрит сред скали, и причудливи кактусови пейзажи, които напомнят на Марс, но с морски бряг.

Животинският свят е също толкова уникален – тук живеят фламинго, морски костенурки, игуани и десетки цветни птици. Символът на острова е дървото диви-диви (Divi Divi), чиито клони винаги сочат на запад – посоката на вятъра и свободата.

Архитектура и забележителности

Столицата Ораньестад е като сцена от приказка – фасади в розово, жълто и небесносиньо, балкони с резбовани дървени парапети и бели щори, които пазят от жаркото слънце.
Холандският колониален стил се е слял с карибската душа и е създал архитектура, която няма аналог.

Сред най-известните места е Форт Зоутман (Fort Zoutman) – най-старата сграда на острова, издигната през 1798 г. за защита от пирати. Днес в нея се помещава Историческият музей.
Ако тръгнеш към вътрешността, ще се изкачиш до Хуиберг (Hooiberg) – 165-метров вулканичен хълм, от чийто връх се вижда цялата Аруба, чак до бреговете на Венецуела.

Плажовете Eagle Beach и Palm Beach пък са известни като едни от най-красивите в света – с мек бял пясък, море в пет нюанса на синьото и залези, които приличат на картина на импресионист.

Защо Аруба омагьосва всеки

Може би тайната на Аруба не е в лукса, а в простотата. В това, че хората тук живеят в хармония със земята, морето и времето.
На този малък остров няма бързане, няма студ, няма напрежение – само вечно лято, солен въздух и усмивки.

Затова не е чудно, че туристите се връщат отново и отново. Аруба не просто се посещава – тя се изживява.