6-те ЗЛАТНИ правила в поставянето и изпълняването на цели

Да си поставяме цели е лесно – изпълнението понякога куца. От своя страна неизпълнението на една цел често води до съвсем излишното напълно отказване от каквито и да било цели. Донякъде е обяснимо защо някои хора решават да се откажат, но в никакъв случай не е приемливо. Ние определяме начина, по който ще се случи всичко. А ако следваме тези ШЕСТ златни правила, би било и много по-лесно!

ДА НЕ СИ ПОСТАВЯМЕ ПРЕКАЛЕНО МНОГО ЦЕЛИ.

Когато започнем да мислим какво точно бихме искали да постигнем, често вадим бял лист и започваме да изреждаме всяка мисъл в дълъг списък. Това несъмнено е добър начин да започнем, но не и най-добрият. Проблемът е, че често приключваме с прекалено дълъг списък в ръце и става доста трудно да решим откъде да го захванем. Кое е по-важно? Кое не е? Ако в този списък решим да подчертаем най-силните си, да речем, пет желания, бихме улеснили самите себе си и канализирали енергията си в най-смислената насока.

ДА ПОТЪРСИМ ВЗАИМОВРЪЗКИТЕ.

Когато си поставяме цели, съзнателно или не, в повечето случаи те са свързани. Например: да отслабнем и да се “стегнем” – на лице са две цели, но с много обши корени. Двете се въртят една около друго, което пък ни помага и ние да планираме изпълнението им по сходен начин.

ДА СИ ПОСТАВЯМЕ СЕДМИЧНИ ЗАДАЧИ.

Една от най-трудните задачи при изпълнението на определена цел е да останем фокусирани. След като вече сме планирали какво искаме да постигнем, мотивираме се и сме се нахъсали достатъчно, за жалост се изправяме пред ежедневните кризи и проблеми, с които трябва да се справяне преждевременно – те ни разконцентрират и понякога се случва така, че да изместим поглед от първоначалната си и ясна цел. Да се справим с този проблем ни помагнат седмичните задачи: ежеседмично си поставяме по-малко задачи, които обаче да ни приближават все повече и повече до желаната позиция. Малки, но сигурни крачки.

ДА ЗАПИСВАМЕ.

Както казва авторът на Getting Things Done, Дейвид Алън, “мозъкът ви е ужасен офис”, имайки предвид колко неспособен е мозъкът да побере цялата информация, която ни е нужна. Затова записваме, записваме и пак записваме. Ключова роля тук играе и къде точно ще ги запишем. Мястото трябва да е от онези, които направо бодат очите и няма как да бъдат подминати.

ДА ПРАВИМ СЕДМИЧЕН, А НЕ ДНЕВЕН ОБЗОР НА ЦЕЛИТЕ СИ.

Минавайки през списъка си с цели всеки ден, притъпяване мотивацията си за постигането им – започваме да го правим по навик и съответно да пропускаме, което в даден момент ще доведе дотам, че този списък да спре да има каквото и да било значение за самите нас. Вместо тези напразни усилия, много по-добре би било да отделяме малко време всяка неделя и да правим обзор на всичко случващо се във въпросния списък.

“ЗАЩО?”

Целта сама по себе си е нищо без солидно обяснение какво всъщност значи. Важно и нужно е да знаем защо искаме да постигнем дадено нещо. В повечето случаи личното ни “защо” е наистина лично и често може да ни се струва прекалено излагащо, за да го обясняваме на друг. Важното в случая е самата причина, поради която искаме да постигнем желанието си – причината трябва да е НАША, а не породена от нечие чуждо мнение или коментар. Задавайте си въпроси и се питайте “Защо?”, а въпросът сам ще ви даде своите отговори!