За избора ни
Колкото по-голям избор имаме, толкова повече страдаме.
Това твърдение някак озадачава. Та нали преди, когато сме нямали достатъчно богат избор, сме гледали с надежда в бъдещето, надявайки се и нас да ни огрее шансът да избираме между повече от две марки кисело мляко, между повече от три висши учебни заведения, между повече от две енциклопедии, съдържащи информацията, от която се нуждаем – като цяло между повече алтернативи, сред които да успеем да намерим наистина това, което най-добре ни пасва. Но и да си презадоволен явно не е пътят, водещ към щастието. В момента пред очите ни се разкриват множество опции, варианти, избори за всяко едно нещо, което можем да си представим. И сега…някак, макар и да не си го признаваме, ни се иска поне малко да се върнем във времето, когато не те е страх, че ще направиш грешния избор просто защото нямаш друг такъв. Да, нямаш много възможности, но пък оставаш спокоен, защото знаеш, че всичко вече е решено предварително. Дали това ни прави страхливи? Защо не сме способни да оценяваме достойнствата на многото варианти и смело да се втурнем по някой от пътищата, стараейки се да превърнем това, което ни очаква, в нов вид спокойствие? А този нов вид спокойствие е силата да бъдеш щастлив в резултат на избор, който сам си направил, не примирението и облекчението, което изпитваш, когато нямаш възможността да избираш. Изборът носи със себе си голяма отговорност, защото ако не се получи, ще знаеш, че единствено ти си виновен. Но пък колко хубаво би било, когато се получи, нали? Нека не забравяме, че чашата е наполовина пълна, не наполовина празна