Приятелство от разстояние

С най-добрата ми приятелка ни делят над 2000 км разстояние една от друга. При това е от тези неудобни дестинации, за които не можеш просто един ден да решиш да си хванеш самолета и да се появиш там. Полетите са редки, скъпи, трябват визи. Общо взето – почти невъзможно. Затова решаваме да се срещнем на неутрална земя, там…някъде по средата – на родната земя. Опитваме се да съчетаем датите на престоя си, така че да не се разминем. Заветният ден наближава – явно ще е около Коледа, страхотен начин да прекараш празника си с наистина най-близките хора, далеч от стреса и неспокойствието, далеч от малките, но дразнещи проблеми от бита, далеч от перипетиите, с които се сблъскваш всеки ден, живеейки далеч от семейството и приятелите си.

Не се чуваме всеки ден, но знам, че винаги ще бъда до нея, когато има нужда от мен. Знам и, че е взаимно. Запознахме се в яслата и трудно се отделяме една от друга. Вече повече от осемнайсет години сме си опора. Осемнайсет години в свят, изпълнен със завист, неискреност и предателства. Не е кой знае какъв подвиг, но ме кара да се гордея. Защото не мога да си представя друг човек, различен от семейството ми, с когото да мога да прекарам толкова много време, без да се унищожим. Дали си приличаме? Слабо вероятно. Дали се караме? Определено. Но нищо от това няма значение, когато знаем, че и двете страни ще работят усилено в посока оправяне на отношенията и изчистване на проблемите всеки път, когато нещата загрубеят. Защото в крайна сметка е най-важно това, което ни свързва и което трудно някой ще успее да разруши, а то е по-голямо от всяко недоразумение или спор.

Обръщам се на другата страна в леглото си и се замислям за нея. Решавам, че ще я потърся, за да проверя дали вече е уредила билета си за прибиране и с нетърпение чакам да чуя датата, на която най-после ще се видим. “Оказа се, че няма как да пътувам” – чува се от отсрещната страна. Е, ами…ще се видим през лятото, предполагам.

Catherine Petrova