Един незабравим ден

Коледните празници са нещо необикновено красиво за повечето хора. Особено за студентите, които са прекарали над три месеца извън родината си, далеч от близките си, и с нетърпение чакат да се завърнат, за да прекарат празничните дни с тях. Въпреки че изпитите наближават, в сърцето на българския студент кипят веселие и неистов копнеж най-после да се завърне в топлината и уюта на собствения си дом, където с нетърпение го очакват родители, братя, сестри, лели, чичовци, баби, дядовци и така нататък, и така нататък. Макар и материалът за учене да е много, душата на студента е лека, тъй като знае, че съвсем скоро наближава заветният ден, в който ще прелети (поне) хиляда километра и ще се озове на родното летище. Такава беше и моята онзи ден. Директните полети от града, в който живея, са временно прекратени, но с автобус до друг голям град в непознатата страна и самолет след него знам, че прибирането ми у дома е все пак възможно. Друг път прибирането ми трае около 3 часа – от квартирата до летището, с чакането и самото летене. Идеално. Бързо. И съм вкъщи. Сега губя поне един ден, но резултатът е същият, така че не се оплаквам. Тръгнах с една приятелка, за да можем заедно да изминем сложния маршрут и да сме си от помощ една на друга. Всичко беше идеално и съвсем навреме, един часа преди полета, ние двете бяхме на летището, очаквайки самолета. В главите ни се въртяха представите за светло, топло посрещане, коледни сладкиши, любимите роднини, тичащи и подскачащи около нас деца, всичко весело и жизнерадостно, което можете да си представите около Коледа. И само след 2 часа то щеше да бъде реалност! Да, ама не. Не след дълго по високоговорителите из летището започна да се разнася глас, съобщаващ, че самолетът от София все още не е излетял и се очаква да има забавяне от около три часа. С течение на времето гласът се включваше все по-често и по-често, обявявайки нови чакания, като в крайна сметка самолетът пристигна при нас след 6 часа и 30 минути, да не говорим за потеглянето ни след това, тъй като някои хора дори си бяха тръгнали или пък се бяха загубили, или кой знае какво още… Но не в това е въпросът. Да, определено беше доста изтощително да пътуваш цял ден, определено не е приятно да те местят от един гейт на друг, да минаваш проверките по два или три пъти, защото все още няма достатъчно информация от кой гейт точно ще излетите. Хаотичността и разхвърляността далеч не са най-любимите случаи, когато предстои да се завърнеш вкъщи, но това, което исках да ви разкажа, беше за начина, по който си прекарахме времето. Да, в началото на деня ние бяхме две момичета, в края на вечерта обаче (защото ние излетяхме в късната вечер) бяхме вече шестима души! И успяхме да си прекараме наистина чудесно! Не се познавахме, но това беше повод да разкажем за себе си, с какво се занимаваме, какво учим, какво обичаме да правим и бързо открихме общ език – игрите! Хората около нас бяха изнервени и изтощени, близките ни постоянно стояха на телефоните си, очаквайки някаква нова, по-обнадеждаваща информация, но ние избрахме да приемем това, което се случва, и да не му позволим да повлияе на настроението ни. Играхме, говорихме си, смяхме се, научавахме нови неща, бяхме щастливи, че в точно този момент сме открили хора, които да са с нас. И така, мисля си аз, при други обстоятелства вероятно не бихме се погледнали, но при наложените ние бяхме над шест часа заедно и ги оползотворихме доста приятно. Да, на някои от нас роднините ни ги чакаха цял ден, на други подготвяха изненада за рождения ден, която се развали заради късния полет, всеки от нас предпочиташе да бъде вече при семейството си, почивайки си от дългия ден, но въпреки това съумяхме да превърнем дефекта в ефект. Това исках да споделя и с вас – в живота винаги ще има предизвикателства, къде по-големи, къде по-малки, които ни дразнят, но не зависят изцяло от нас и когато не можем да направим нищо, за да ги променим към по-добро, най-добрият начин е да подходим спокойно и позитивно и да успеем да извлечем полза от тях! Опитайте и вие!

– Catherine Petrova