Приключения/част 1

Каквото и да си говорим, всички обичаме да си съставяме планове, които малко или много се стараем да следваме. Когато ни се получи, сме спокойни и удовлетворени от себе, но пък когато нещо не премине така, както сме го планирали, започваме да се чувстваме непълноценни и много често изпадаме в стрес, защото се страхуваме, че сме останали без алтернативи. Е, такива бяха при мен последните три-четири седмици. Както много хора разбраха, нито прибирането ми към България за Коледа, нито връщането ми обратно към Германия преминаха по план. Като се започне с това, че към България нямахме идея дали изобщо ще излетим, тъй като летището в София беше затворено, докато се стигне до непредвидения ни престой в Будапеща още три дена, след като се предполагаше, че вече трябва да ходим на лекции и да се готвим за изпитите.
За отиването ни вече така или иначе писах, накратко – шест часа и половина закъснение на самолета, един час сън за денонощието, но пък си намерихме нови приятели и успяхме да си изкараме доста приятно. За връщането…е, не мога да отрека, че накрая наистина се радвах, че нещата са се случили точно по този начин, но в началото действително усетих, че излизам извън релси.
Планът беше да тръгнем на пети януари с автобус от София към Будапеща, да прекараме там към 12 часа и да си вземем нощен полет за около час от Будапеща към Нюрнберг. За мен това беше страхотната комбинация между добра цена (защото всички знаят колко скъпи са полетите около Коледа!), достатъчно време за трансфер и, не на последно място, интересна дестинация, с която да се разнообразим в оставащото ни свободно време. Тръгнахме с автобуса през нощта, очакваното време за пътуване беше към 11 часа. Радвахме се, че ще успеем да поспим и на сутринта ще се събудим, свежи и отпочинали, готови за приключения в непознатата страна. За 40 минути стигнахме до сръбската граница и понеже нямаше никакви други превозни средства, преминаващи в това време, изгледите да стигнем дори по-бързо от предвиденото бяха много добри. Нда..докато не ни накараха да излезем всички от автобуса и да чакаме един час на студа, без да имаме идея какво се случва. Първият проблем беше, че двама от пътниците, баща и син, бяха хванати без валидни документи (а бяха граждани на Сирия или нещо такова), та се наложи да ги откарат обратно към България. Не след дълго някой от другите се появи при нас с новината, че граничната полиция е открила марихуана в багажа и следва щателна проверка. Трябваше да си извадим куфарите от багажника и да стоим още дълго време навън в студената нощ. Заподозряна беше една двойка от Бразилия – мъж и жена, постоянно шепнейки си нещо уплашено един на друг. Някой ги беше видял как влизат в автобуса и оставят въпросната чанта с непозволени вещества отзад в купето и след това се настаняват съвсем в началото на автобуса.

Следва продължение –->

– Catherine Petrova