Приключения/част 3
Продължение на https://www.mylife.bg/index.php/2019/01/16/adventures2/
Много хора казват – всяко зло за добро. Принципно не съм напълно съгласна, защото хората винаги ще намерят както доброто, така и лошото в определена ситуация, просто избират да видят само това, което им изнася, и да пренебрегнат другото, защото “някак не пасва на представите им”, но този път действително останах изненадана от това, колко добре се подредиха нещата. Бяхме две момичета в непознат град, и двете с любов към пътешествията, към фотографията и към красивите панорамни гледки. Да, обстоятелствата бяха наистина неприятни и ситуацията неизгодна за нас, но ние отново успяхме да извлечем най-доброто от нея. И така, въоръжени с най-топлите си дрехи (защото градусите в Унгария бяха доста под нулата), с различните обективи и с картата на града, за три дена ние успяхме да обиколим почти всички туристически забележителности, да направим безброй снимки и да прекараме страхотно време заедно. Още един плюс от неочакваното ни приключение заедно – успяхме да се сближим още повече, тъй като преди това се бяхме виждали само за по два часа на разходка навън.
Ориентирахме се по река Дунав, разделящ града на две части – Буда и Пеща, като даже успяхме да понаучим и спирките на метрото (вече спокойно мога да кажа, че бих се оправила в този град!), поупражнихме си и английския, тъй като отдавна не ни се беше налагало, а пък унгарският език е толкова сложен за произнасяне, че нямаше как да се оправим. Трите дена всъщност минаха доста приятно. Макар и пропускайки важни лекции и упражнения в университета, за кратко време успяхме да станем част от една малко по-различна култура и да научим нови неща, които със сигурност някога биха могли да ни бъдат полезни.
В сряда вечерта ни беше полетът. Случайно, молейки един човек за помощ с посоката, се обърках и казах някаква реплика на немски, за наш късмет той се оказа германец, също летящ за Нюрнберг, така че остатъкът от чакането премина доста по-спокойно, въпреки че самолетът пак имаше малко закъснение. След един час полет, в който при излитането и кацането двете се държахме за ръце, тъй като ни беше мъъъничко страх заради резките движения, пристигнахме успешно (три дена по-късно) в нашия любим град.
Всички се успокоиха – родители, братя, сестри, баби, приятели, гаджета. Убедена, че няма какво повече да се обърка, се изкачих по стълбите заедно с приятеля ми и се приготвих да си търся ключа, за да мога да си вляза в апартамента, да хвърля всичко и наааааай-после да си легна и да си почина в собственото си легло. Представете си какво беше щастието ми, когато извадих ключа от раницата си и го погледнах. Перфектно изкривен на две пооооочти равни части. Ех, да си бях стояла вкъщи!
– Catherine Petrova
