Да прекъсна образованието си? Но баба ми…
Пиша тази статия за хората, които тепърва “навлизат в живота”. За тези, които или скоро предстои да завършат училище и нямат представа по кой път ще поемат, или вече са започнали със следването си, но нещо в обучението не им харесва, или пък нямат желание да продължават, или пък искат да сменят с нещо друго. Тези, които виждат, че нещо, в което са инвестирали време, не върви по план, но не искат да го променят, дали заради някакви порядки и норми, дали заради страх от неодобрение, неуважение и евентуално “отлъчване” от семейството – причините варират и са доста индивидуални. Има обаче няколко такива, които много често съвпадат и които бих искала да обсъдя и с вас. На първо място обикновено е семейството, като в това число влизат не само най-близките хора, но и всичките баби, дядовци, лели, чичовци, вуйчовци, стринки и тн, и тн, които биха гледали с недобро око на всеки, позволил си да прекъсне или да не запише каквото и да е висше образование. Е, имам новина за вас. Живеем в 21-ви век, в който нещата са различни от това, което е било по тяхно време, и ако те не успяват да видят това, е време да им го съобщите. Не сте длъжни да се съобразявате с остарели порядки, които по някое време са спрели да се отнасят за вас. Понякога е трудно да промените тяхното мнение, защото то е вкоренено и е там от години, а знаете колко усилия изисква да изтръгнеш човек от навиците му, та дори и навици на мисълта да са, но пък те и не са длъжни да го променят, от тях се изисква единствено да приемат решението ви и безплодното им мрънкане да не рефлектира върху вашето бъдеще. Защото образованието е нещо, което човек може да придобие и без да посещава лекции, семинари и така нататък. Упоритата личност, притежаваща амбицията да постига, не се нуждае от класна стая, за да докаже качествата си, просто й трябва време и среда, в които да ги развива. Така или иначе почти всичко, ако не и всичко, което се учи в университета, би могло да се научи и вкъщи. Ааааа, вярно, в края на всичките усилени години получаваш запечатана в ламарина хартийка, която свидетелства за това, че си посещавал въпросното учебно заведение. Добрата новина е, че много предприятия/фирми вече не изискват дори тази хартийка, те имат нужда от езици, усърдие и други компетентности, които спокойно могат да се постигнат и без университет. С това, разбира се, не искам да кажа, че университетът е безполезен и не трябва да се посещава, не. С това просто искам да напомня, че ако виждате, че това време, което ще прекарате там (три, четири, седем години), е безсмислено и вместо това имате шанса да изградите други неща, че не ви е приятно това, с което сте започнали, че има предмети/специалности, които ви интересуват по-силно – не продължавайте само защото това е нечие желание и ще ви донесе някакъв престиж в очите на другите. Не живеете за престижа, вие живеете, за да бъдете щастливи! Не го приемайте като трънливия път, който трябва да се измине, за да се достигне до нещо, за което дори не знаете дали ще ви хареса само защото някой мисли, че това се очаква от вас. Не, от вас се очаква да правите това, което ви прави щастливи, и ако вие самите не вярвате, че образованието в университета би могло да спомогне за това, по-добре се откажете! Не би трябвало това да интересува когото и да е било! По-късно няма да има значение какво си следвал, кога си го следвал, дали си го прекъснал, дали си се преместил на друго място и тн, и тн – всичко, което има значение, ще е дали притежаваш качествата и дали се справяш с това, с което се занимаваш, дали това те прави удовлетворен и пълноценен! Замислете се!
– Catherine Petrova