Травма от детството? Не, мерси!

Казват, че всяко едно “неморално” нещо, което предприемаме в живота си, е в резултат на някаква нанесена ни преди години травма – най-често за това се обвинява семейната среда – дали разведени родители, дали баща алкохолик, майка, склонна към своеволия и изневери, родител, който е избягал и е изоставил семейството си, осиновени деца, които цял живот са били на мнение, че хората, които ги отглеждат, носят същата кръв като тяхната и понякога дори още по-тежки провинения като психически, физически и сексуален тормоз. Дали това е така? Вероятно да. За всяко едно нещо си има логична причина и това може да ви го каже всеки един човек, независимо дали психолог, или просто човек, разсъждаващ адекватно. Но какво се случва с тези хора, които осъзнават, че биха имали изгода от това да бъдат “травмирани”, и този факт им служи като оправдание за нещата, които извършват. Да, понякога самите те не го осъзнават напълно и дори им служи за оправдание пред собствената им съвест за живота им, изпълнен с разруха. “Майка ми ни напусна някога и заради това го направих сега”. Не. Това е факт, достоен за съжаление, но не би могъл да служи за оправдание. Защото ние, хората, сме по-силни от нещо, което някога ни е наранило. Това се е случило някога, в миналото, вероятно е оставило някакви следи, но не и толкова силни, колкото ние им позволяваме да бъдат. Ако ние сме силни, не обръщаме внимание на негативните неща, които са ни се случили, имаме шанса да бъдем добри и успешни хора, независимо какви травми са ни нанесени от хората в семейната ни среда (или която и да е било друга всъщност). Да, трудно е, да, определено животът ни няма да е толкова лесен в сравнение с оправданието, което винаги можем да извадим и всичко да ни бъде простено, но си заслужава, защото така успяваме да победим емоциите и сме три пъти по-силни от нещо, което дори не заслужава мощта си. Така че – ако случайно се разпознавате в това описание – ако се чувствате от години травмирани от дадена случка, афектирани от нечие държание в миналото, опитайте се да откриете силата в себе си и да победите отрицателните чувства, само така действително ще бъдете успешни и достойни за уважение! Защото никой не обича хора, които се оплакват, тези, които биват респектирани, са хората, които имат трудности в живота си, но успяват да запазят хладнокръвие и да ги преодолеят с достойнство!