Постразсъждения за Свети Валентин
Понеже с миналия пост се върнахме в историята, за да видим откъде изобщо идва Денят на Свети Валентин, реших, че няколко дена след това ще опиша и собствените си впечатления относно празника. Като за начало – още в миналата статия бях споменала, че много хора намират празника за измислен и за тях е важно да се покаже как не го празнуват. Ами…тук не съм съгласна! Наистина намирам всичките цветни балони с форма на сърчица, множеството плюшени играчки, които само заемат място в къщата, скъпите шоколадови бонбони (отново във форма на сърце, защото някога народът е решил, че това ще е символът на любовта) за крайно излишни, но това е нещо, което консуматорското общество е наложило. Празникът не би следвало да се изразява в това! Но ако се чувстваш влюбен, щастлив и сякаш сърцето ти биe в еднакъв ритъм с нечие друго сърце, ако чувстваш, че наистина си намерил човека, с когото споделяте едни и същи мисли, имате еднакви идеали и възгледи за живота, защо да не празнуваш само защото е модерно да презираш и да бъдеш контра на обществените настроения!? Консумацията е пагубна, но любовта е истинска. И ако наистина обичаш и виждаш пламъка на страстта и в човека до теб, едно красиво цвете и нищо повече би било напълно достатъчно, за да потвърди намеренията ти! Защото нищо от това, което видях през този ден, нито едно от скъпите кутии с бижута, псевдоусмивките, породени от факта, че са получили балони и шоколад, пищните вечери, елегантните рокли и костюми и тн, и тн, не ме трогна толкова, колкото гледката на един възрастен мъж, чакащ трамвая си и държащ в ръка едно цвете за любимата си. Не огромен букет, не нещо, набиващо се на очи, помпозно и грамадно, каращо околните да завиждат и да забравят същността на празника, едно единствено красиво цвете, доказващо истинското уважение и любов към отсрещната страна (дори и след дълги години брак, както предполагам, че беше случаят).
Аз лично винаги съм искала да празнувам този празник, защото е празник на любовта, а любовта е силата, в която вярвам най-искрено, откакто се помня, мислейки, че единствено тя е способна да промени света и да го превърне в по-добро място, но не консуматорската любов, изразяваща се в броя на скъпи подаръци и вечери, а истинската любов, на която й стига едно красиво цвете и една усмивка, потвърждаваща, че и двамата влюбени гледат в една и съща посока! Бъдете щастливи и се обичайте, това е най-важното, пък другото само ще си дойде!
– Catherine Petrova
