„Има насилие, което може да бъде забавно “ – Тарантино

„Има насилие, което може да бъде забавно „ – Тарантино

„Джанго“ на Куентин Тарантино е филм за отмъщение. В интервю с Мартин Швикерт режисьорът разказва за освобождаващите сили на киното и връзката с публиката.

Въпрос: Г-н Тарантино, във филма Ви „Гадни копилета“ Адолф Хитлер е застрелян, а в „Джанго без окови“ имението на един притежател на роби е взривено. Според вас киното служи ли за изравняване на силите и по някакъв начин възстановяване на справедливостта?

Куентин Тарантино: Определено, но това не важи само за киното. Измислените истории в историческа рамка могат да създадат катарзис, който превъзхожда историческата реалност. Те биха могли да предложат на жертвите на историята илюзия за отмъщение и удовлетворение.

Въпрос: Отмъщението, изглежда, играе важна роля във вашите филми.

Тарантино: Това беше темата в „Убий Бил“, в „Гадни копилета“ и сега в „Джанго без окови“. Но това е така, защото в тези жанрове идеята за отмъщение е централна. В реалния живот отмъщението със сигурност не е добро решение. Но в киното светът изглежда много по-различен. Не мисля, че историята за Джанго е водена от отмъщение. Преди всичко идеята на Джанго се изразява в това, да освободи любовта на живота си от робството. Целта му не е да убие всички притежатели на роби и да взриви имението на собственика на плантациите, той просто иска да измъкне жената на живота си и да избяга с нея на север…

Въпрос: Мислите ли, че филмът се възприема коренно различно от белите в САЩ, отколкото от афроамериканците?

Тарантино: В „Джанго“ и в „Гадни копилета“ искам да дам шанс на хората от 21-ви век да се обединят с тези герои от миналото и заедно да успеем да улесним един катарзис. И не говоря само за евреите или за афроамериканците. Всички зрители изживяват историята през очите на тези герои. Когато пътувах по света с „Гадни копилета“, доста често ме питаха ехидно:  „И какво ще кажат германците за това? “ и аз винаги отговарях: „Ако някой в света мечтае да убие Адолф Хитлер, то това са (освен евреите) германците от последните три поколения. Реакциите и успехът на филма в Германия след това напълно потвърдиха тезата ми. А белите в Америка не са на страната на белите собственици на плантации, защото през цялото време гледат света през очите на Джанго. Всичко във филма се свежда до публиката, която аплодира Джанго в края на филма.

Въпрос: Всъщност името Ви не се свързва с определени политически изявления.

Тарантино: Виждам себе си преди всичко като артист. Искам да създам филмови мигове и да забавлявам зрителите си. Дори когато се захващам с по-сериозни теми, бих искал самият филм да бъде приятно преживяване за публиката. Това означава, че понякога трябва да се изживеят и трудните моменти във филма. В „Джанго“ зрителят има възможността да получи най-разнообразни преживявания. Публиката има много на какво да се смее, но в същото време се сблъсква и с бруталността на онези времена. Във филма има както романтика, така и незименно изразяване на сила. Има насилие, което трудно може да бъде понесено, и насилие, което може да бъде забавно. Това е въпрос на баланс и именно балансът решава успеха на един филм. След първите тестови прожекции стана ясно, че публиката е объркана от две сцени, в които насилието на робството е доказано много непестеливо. Промених тези сцени след това, защото целта ми, разбира се, не е да травматизирам публиката. Крайната ми цел е да поднеса историята, така че публиката да успее да се отъждестви с моя героя, а тези сцени щяха да попречат именно на това.

Благодаря Ви за интервюто, Г-н Тарантино!