За първи път учените доказват причинно-следствена връзка между изменението на климата, конфликтите и миграцията

  • За първи път учените доказват причинно-следствена връзка между изменението на климата, конфликтите и миграцията.
  • След сушата съответно нараства и вероятността от конфликти. В резултат на това повече хора бягат от засегнатите страни. Това може да се докаже емпирично, особено след 2010 г.
  • Експертите интерпретират резултатите като алармен сигнал, тъй като в бъдеще има вероятност от екстремни метеорологични явления.

Когато федералният министър на вътрешните работи Хорст Зеехофер представи новите цифри на бежанците на 23 януари тази година, се остана с впечатлението, че кризата с бежанците постепенно приключва; в крайна сметка молбите за убежище в Германия са паднали до известна степен в сравнение с 2015 г. В същия ден обаче в списанието “Глобална екологична промяна” се появи доклад, който води до съвсем различно заключение. Оказва се, че всъщност глобалните бежански движения тепърва започват.

За първи път авторите от австрийския международен институт за приложни системни анализи (IIASA) могат статистически сравнително ясно да докажат какво предполагат учените и неправителствените организации: че поне в някои случаи има връзка между климата, конфликта и миграцията.

От известно време има доказателства, че климатичните явления като сушата могат да увеличат напрежението в един вече така или иначе нестабилен регион. Например, много изследователи смятат, че необичайната суша през годините 2007-2010 е допринесла за избухването на гражданската война в Сирия: “Много селски семейства след това избягаха в градските райони, имаше пренаселеност на градовете”, казва съавторът Хесус Креспо Куарезма от Виенския университет по бизнес науки. Това бе последвано от политически вълнения, войни и накрая бягство от милиони души.

В действителност трябва да се насъбере много, за да може от един проблем с кризата да се стигне до миграционни движения

Но докато такива и подобни разкази са широко разпространени сред изследователите, както пишат учените, досега почти няма надеждни емпирични доказателства за това. Това е, което екипът на Рая Муттарак искаше да промени. Наборът от данни, който те изследваха чрез използване на сложни статистически методи, включваше, от една страна, списъците на Агенцията на ООН за бежанците, свързани с молбите за убежище в световен план, разпределени по държави на произход и местоназначение между 2006 и 2010 г. и 2011 г. до 2015 г. Тук идват и данните от мъртвите в насилствени конфликти по целия свят от Упсалската програма за данни на конфликтите, както и световния идекс на засушаването.

Но връзката между климата и миграцията е сложна. Всъщност досега няма ясни доказателства за пряка връзка: разбира се, хората трябва да бягат отново и отново, защото сушата пречи на тяхното препитаване. Други обаче са възпрепятствани от тежкото положение на бягството, защото не могат да си позволят средствата, които трябва да се използват за това. Затова Муттарак и нейните колеги разследваха косвена връзка: дали сухотата – и по този начин изменението на климата – насърчава конфликтите, което от своя страна води до увеличаване на бежанския поток?

Резултатът е смесен. Не за всички периоди изследователите са открили доказателства за тезата. Със сигурност обаче за годините след 2010 г. резултатите са такива: след сушите значително се увеличиха вероятността за конфликти на миграционните потоци от засегнатите страни. Така всяко стандартно отклонение в индекса на засушаването прави миграционните потоци от засегнатата страна с 3% по-вероятно. Това е особено ясно видимо през годините от 2010 до 2012 г., когато насилието избухна в Либия, Египет, Сирия и Южен Судан.

Рая Муттарак не знае съвсем точно защо за другите времеви периоди или региони няма толкова ясна картина: “Не съм сигурна – казва тя. – Но човек има нужда от един вид “перфектната буря”. За щастие трябва да се събере наистина много, за да може от един проблем с климата да се стигне до сериозен конфликт, в следствие на което движение за бягство. Особено уязвими са например страни, които не са нито строго автократични, нито напълно демократично управлявани. Защото там е най-вероятно да се разпространят насилствените конфликти, докато на друго място те изобщо не биха започнали или пък биха били незабавно потушени.

Особеността на изследването е, че то разглежда преплитането на климата, конфликтите и миграцията”, казва Карл Шлойснер, климатолог от нестопанския мозъчен тръст “Климат Аналитик”, който сам вече е проучил климата и конфликтите. “Тази причинна верига наистина успява да ни придвижи напред”. Но колкото и да е радостен за него напредъкът в научната сфера, резултатите сами по себе си са доста тревожни: “Фактът, че вече виждате ефектите, е сигнал за тревога”, казва той. В края на краищата климатът досега се е затоплял само с около един градус, но занапред ще става все по-лошо: “Трябва да се има предвид това, че тези рискове се увеличават”.

Още по-важно от гледна точка на Шлойснер е да се противодейства сега. Например, устойчивото развитие и подобреното управление на водите могат да помогнат на най-засегнатите държави да намалят уязвимостта си към климата. И преди всичко: да ограничим изменението на климата до 1,5 градуса е “в интерес на всички ни”.

 

Статията е на немската журналистка Марлене Вайс.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *