И какво, като цветята умират? Нали въпреки това са необикновено красиви!

Толкова пъти съм чувала твърдението, че няма никакъв смисъл да се подаряват цветя, след като не служат за нищо, а напротив – дори увяхват и се налага да бъдат хвърлени? Нима наистина мислите, че красивите неща са трайни? Не, всяко малко дете дори знае, че един ден и ние – прекрасни и напълно функциониращи създания, също ще потънем в бездната на нищото, че с всеки един ден ние, освен че растем, стареем и увяхваме, докато накрая не остане само споменът за нас. Но защо не виждаме така ситуацията с цветята? Защо ги възприемаме за нещо незначително само защото красотата им е краткотрайна? Съгласна съм, след като физическата ни красота намалее, на нас, хората, все още ни остава моралното богатство, градено през целия ни живот – ние все още можем да говорим, да четем, да общуваме и да се развиваме, докато цветята не са способни на това. Но може би това прави тяхната красота още по-романтична. Съдбата им е трагична, но тя е такава за всички ни. Това, че някой ден ще угаснем, не значи, че трябва да бъдем пасивни – напротив, това означава, че трябва да грабим от живота с пълни шепи. Да бъдем активни всеки ден – да се движим, да скачаме, да тичаме, да се забавляваме, като си припомняме, че нищо от тези неща няма да е вечно.

Тъжно е това изречение и въпреки това – в него не може да се съдържа повече истина. Нищо не е вечно. Нищо не може да съществува винаги такова, каквото е било само за да радва окото. Но най-разумното, което можем да направим, е да му се наслаждаваме, докато е такова. Така че – скъпи читатели, купувайте и подарявайте цветя, зарадвайте някого без повод, без да мислите за недълготрайността им! Направете деня на този човек по-светъл и красив, изчистете лошите му помисли, накарайте го да се радва като малко дете! Защото дори краткият живот на цветята трудно помрачава необикновената им красота!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *