И какво, като цветята умират? Нали въпреки това са необикновено красиви!
Толкова пъти съм чувала твърдението, че няма никакъв смисъл да се подаряват цветя, след като не служат за нищо, а напротив – дори увяхват и се налага да бъдат хвърлени? Нима наистина мислите, че красивите неща са трайни? Не, всяко малко дете дори знае, че един ден и ние – прекрасни и напълно функциониращи създания, също ще потънем в бездната на нищото, че с всеки един ден ние, освен че растем, стареем и увяхваме, докато накрая не остане само споменът за нас. Но защо не виждаме така ситуацията с цветята? Защо ги възприемаме за нещо незначително само защото красотата им е краткотрайна? Съгласна съм, след като физическата ни красота намалее, на нас, хората, все още ни остава моралното богатство, градено през целия ни живот – ние все още можем да говорим, да четем, да общуваме и да се развиваме, докато цветята не са способни на това. Но може би това прави тяхната красота още по-романтична. Съдбата им е трагична, но тя е такава за всички ни. Това, че някой ден ще угаснем, не значи, че трябва да бъдем пасивни – напротив, това означава, че трябва да грабим от живота с пълни шепи. Да бъдем активни всеки ден – да се движим, да скачаме, да тичаме, да се забавляваме, като си припомняме, че нищо от тези неща няма да е вечно.
Тъжно е това изречение и въпреки това – в него не може да се съдържа повече истина. Нищо не е вечно. Нищо не може да съществува винаги такова, каквото е било само за да радва окото. Но най-разумното, което можем да направим, е да му се наслаждаваме, докато е такова. Така че – скъпи читатели, купувайте и подарявайте цветя, зарадвайте някого без повод, без да мислите за недълготрайността им! Направете деня на този човек по-светъл и красив, изчистете лошите му помисли, накарайте го да се радва като малко дете! Защото дори краткият живот на цветята трудно помрачава необикновената им красота!