Основни правила при гръмотевична буря в планината

Гръмотевичните бури се зараждат при проникването на горещ и влажен въздух в област с по-хладен въздух над сушата или морето. От триенето и сблъсъците на водните капки и ледени кристали се натрупва електрически заряд, който кара облака да се зареди подобно на батерия: положително в горната си част и отрицателно в долната. Отрицателно заредената долна част предизвиква положително зареждане на повърхността на земята, което следва като сянка облака, очаквайки удобна точка за образуване на контакт между тях. Обикновено този положителен заряд се концентрира във високите земни обекти – дървета, сгради, хълмове и планински върхове.

Когато зарядът прехвърли определена граница, електрическата енергия се освобождава и се наблюдава мълния. Тя протича по своеобразен „канал“, като топлината й достига 30 000 градуса, а напрежението – 50 милиона волта! Въздухът се нагрява много бързо до 20 000 градуса, от което се разширява, и образува ударна вълна, която се разпространява във вид на гръм. Дължината на мълнията обикновено е до 2,5 км, но може да достигне и до 15-20 км, и да порази места, далеч извън границите на буреносният облак.

При гръмотевични бури особено опасни са високите места – планински върхове, хълмове, покриви на високи сгради и т.н.

• Опасно е, когато се явявате най-високият предмет в околността.
• Избягвайте самотно растящи високи и полу-сухи дървета.
• Избягвайте самотно стърчащи скали и морени.
• Избягвайте близост до вода и речни брегове. Мълнията особено „обича“ мокрите чакълести брегове на езерата и реките.
• Ако сте в езеро, река, или дори басейн – бързо се насочете към брега, или излезте от водата и се отдалечете.
• Потърсете ниски места – ровове, ями и др. Ако сте по билото на планината – възможно най-бързо слезте в ниското и горският пояс.
• Гъстата гора от високи дървета може да се приеме за безопасна, но не заставайте точно под определено дърво, а на достатъчно разстояние между няколко.
• Ако сте на открито – не бягайте! Мълнията може да последва образуваното от вас въздушно течение.
• Изолирайте се от повърхността на земята: ако имате под ръка някакъв сух материал, то той може да ви изолира от земята, като застанете върху него. Сухите обувки с гумена подметка могат да помогнат, но не са гаранция. Ако имате дълго и дебело въже, можете да го навиете в кръг и да седнете върху него. Не сядайте върху мокра повърхност. Наведете главата надолу, приберете коленете към гърдите и повдигнете стъпалата във въздуха. Не се подпирайте с ръце на земята, за да не ги превърнете в проводник. Ако все пак нямате суха изолация – легнете плътно на земята.
• Снижете се максимално. Наближаващият удар на мълнията може да се усети по изтръпването на кожата и по усещането, че косата ви се изправя (стига да е суха, разбира се). В такъв случай паднете бързо на земята, като най-напред го направите на колене и длани. Светкавицата минава по най-краткият път към земята, така че ако ви удари в този момент, вероятността да спре сърдечната дейност или дишането, се намалява. След това легнете плътно на земята.
• Не дръжте метални предмети. Мобилните телефони, широките ланци, чадърите, риболовните пръчки и т.н. са често удряни от мълния. Добре да са на повече от 20-30 метра от вас. Различните инструменти обаче, като например брадвичка, мотика и т.н., които са с дървени и сухи дръжки, са практически изолирани, макар че могат да заискрят по ръбовете си.
• Стойте далеч от големи метални конструкции и огради. Дори мълнията да не удари вас, то ударната вълна от бързо разширяващият се въздух може да нарани дробовете ви.
• Отдалечете се от електропроводите с високо напрежение.
• Стойте далеч от едри домашни животни – коне, крави, волове и т.н. Вероятността да ги удари мълния е по-голяма отколкото при хората, поради възникващото по-голямо напрежение между предните и задните крака.
• Намерете подслон: Ако сте вкъщи изключете от мрежата всички електроуреди и стойте далеч от прозорците и водопроводите. В никакъв случай не се къпете и не си мийте ръцете по време на гръмотевична буря – водопроводите се използват за заземяване. Ако сте сред природата – има ли възможност, влезте в някоя пещера, но на повече от 3 метра навътре от входа и на поне метър от стените. Не стойте на входа й, както и под скални навеси, защото често се случва мълнията да удари именно такова място. Малките пукнатини в скалите често са отводнителни канали и може да станат проводник на мълнията. За достатъчно безопасни се смятат леките коли и затворените каросерии на камионите, заради ефекта на „Фарадеевата клетка“. Просто трябва да свалите радио антената.
• Ако сте голяма група хора, не е добре да се криете на едно и също място. Разпръснете се. Така вероятността да пострадате всички е по-малка.

Тъй като гръмотевицата се разпространява във въздуха със скоростта на звука (около 330 метра в секунда), то можете да прецените дали падащите мълнии са на относително опасно разстояние от вас. Когато светкавицата блесне, започнете да отброявате секундите, докато чуете гръма. Приблизително 3 секунди са нужни той да измине 1 км, така че ако чуете гръм преди да преброите до 10, то мълниите падат опасно близо до вас. Ако пък преброите повече от десет, това не означава, че със сигурност сте извън опасност. Понякога мълнията може да измине хоризонтално десетки километри (15-20 км) и да удари точка, над която дори има ясно слънчево небе! Поговорката „Гръм от ясно небе“ не е небивалица.

Ако мълния удари директно човек или животно, то резултатът е смърт. Има случаи на оцелели от директно попадение, но те са редки. Дори индиректният удар на мълния може да нанесе големи изгаряния (които са под формата на фигури и линии, сочещи посоката на преминаването на електричеството), човека да получи гърчове, или да изпадне във временно безсъзнание. Наблюдават се  и повръщане, диария, сърцебиене, белодробен оток, парализа на дихателните мускули и т.н. Трябва незабавно да се започне изкуствено дишане, а при нужда – и сърдечен масаж.

източник: nbox.bg