С шина и бастунче: Джони Деп свири, пя, пафка и ни покори в „Арена София“!
„Ето го, видях го“, вика екзалтирана тийнейджърка от публиката и сочи към сцената, където, по стълбите, Джони Деп се качва с помощта на човек от екипа, тъй като ползва бастун заради контузия. Часът е почти 21, а преди това феновете са подгряли доста добре с българската банда Sevi, които се представиха повече от достойно.
Приятен мъж на възраст от екипа на Джони съветва на английски свои познати от фронтстейджа да минат вляво – от тази страна на сцената актьорът и музикант и винаги се позиционира.
И нека бъде светлина – пред многохилядната публика на „Арена София“, в целия си блясък, местата са заели фронтменът Алис Купър – в черен костюм, цилиндър и бастун, с които прилича на конферансие на цирк, от фрийк шоу по традиция, Джо Пери, един от архангелите на китарата ever, Томи Хенриксен от Warlock, Глен Собъл на барабаните, Крис Уайс на баса, Бък Джонсън на кийбордите, но метнал и китара през рамо, а и бек вокал. И разбира се мистър Спароу, който освен че свири, изпя и три песни. The Hollywood Vampires.
Ядрото на супер групата, създадена, за да се забавлява и за да забавлява рокендрол поклонниците, са Алис, Джо и Джони, а от години плътно около тях гравитира Томи Хенриксен – този младеж по вид и дух, който изглежда на 23, по паспорт всъщност е на 59 г., не можеш да повяваш направо! Пред Life той сподели, че донякъде това се дължи на добрите гени от майка му. Джо Пери и останалите членовете на бандата сякаш строят и държат здраво основите на една къща, кой е стената с китарата, кой покривът на барабаните, кой вратите с баса, в която като весело дете из стаите тича Джони със солата си – той е предимно актьор, макар музиката да е първата му любов. Но да, добър е много с китарата.
И снощи в „Арена София“ стана ясно че Пери държи опорите със трите си китари, които смени и ако Джони е лицето на бандата, Алис – плеймейкъра, то токсичният близнак от „Аеросмит“ е душата на групата. И гръбнакът. Солата му нижеха канавата на цялата картина през цялото време, а той – скромен, непретенциозно виртуозен.
„The Hollywood Vampires“ – концепцията на супер групата е да пеят предимно кавъри на парчета на техни колеги музиканти, отишли си без време или от субстанции. Но имат и към 15 свои парчета. Затова и песните са на тази тема. Първата песен логично е авторската им „I Want My Now“.
Алис не е вече така подвижен с годините, но се представя много добре, гласът му е в супер форма. Всички са умерени, цялото шоу е балансирано, няма крайности и изстъпления, защото музиката е, за да ти пълни душата. Не чак толкова окото. А и те са хора над нещата вече. Професионалисти.
За втората песен Джони е свалил сакото и е по черна риза с къс ръкав, украсява с китарата си „Raise the Dead“. Вижда се, че Джони пази хлапашката си, покоряваща усмивка и не я пести за публиката. Праща целувки на почитателите точно пред него, няколко пъти.
Третата по сет лист от общо 19 песни е „I’m Eighteen“, кавър на Купър. И наистина всички създават усещане, че са млади, само телата са попретърпели трансформации във времето. Излъчването е като на момчета от Невърленд.
Музикантите ни припомнят и великолепната „Five to One – Break On Through на Doors“.
Черната рокля доминира на червения килим в Кан (снимки)
Солата на Деп хвърлят публиката във възторг. Случвало се е естествено да му хвърлят сутиени, които той по традиция закача на микрофона, но този път му мятат нещо като червена бандана.
Както споменахме, шоуто е добре смазано и балансирано и не всички песни са отговорност на вокалните данни на Алис. Джо изпява две, а Джони три.
В този ред на мисли към края на концерта, гласните струни на някои хора сдадоха багажа от радостно викане.
Алис сменя тоалетите, ту е в бял риза, ту в черна, върви по езика на сцената към публиката, закача се с колегите и пее отново авторско парче – „The Boogieman Surprise“.
Още една песен на Вампирите е на ход – „My Dead Drunk Friends“. „Имаше един клуб в Лос Анжелис с това име Hollywood Vampires, където се събирахме с колегите и пиехме ли, пиехме. Никой от тях не е сред живите, освен мен“, разказвал е по този повод Алис. Сега пред публиката в София обявява, че вдига тост за всички тях.
Пери прави своите характерни някак нечестиви движения с китарата, (но по-умерено от други път), сякаш прави любов с нея, които видяхме и на концерта на „Аеросмит“ в София преди години. Солата му са елегантни, чисти.
Той изпълнява и кавъра на Джони Тъндър „You Can’t Put Your Arms Around a Memory“. Гласът му е гладък и омаен.
Крис Уайс държи стабилно баса, сериозен и отдаден.
Също като Глен Собъл, който се справи перфектно зад ударните.
Бък Джонсън излиза с китарата за известното парче на „The Who“ – „Baba O’Riley“, а после се връща на кийбордите.
Диетата на Карл Лагерфелд, с която той тотално се променя
Джони Деп се скрива в ъгъла на сцената и пафка отривисто. Дърпа бързо десетина пъти и се връща към хората. „Who’s Laughing Now“ започва с дисторшън и е написана от Деп, изпята от Алис. Трите китари – на Томи, Пери и Джони се събират в шеметна еуфория.
Сменят по три китари общо, всеки един от тях, за целия концерт.
Джони води вокалите във „People Who Died“ (кавър на The Jim Carroll Band), а на припева всички се строяват до него на една линия и пеят в един глас, всеки със своя инструмент, Купър, който е добър с перкусиите държи в ръце шест черни маракаси. Песента Джони изпълнява в пънк стилистика.
Идва ред на „The Jack“ на AC/DC, след това на „As Bad as I Am“ на самите „The Hollywood Vampires“.
Джони отново е на микрофона и изпява много чисто и емоционално „Heroes“ на Дейвид Бауи. След това благодари „на всеки един тук“ и обявява, че ще изпълнят инструментал като трибют на Джеф Бек, неговият любим колега, велик китарист, който си отиде преди време. Десният крак на Деп е в шина, като ски обувка. Той много леко накуцва и се държи геройски.
Чува се готината „Bright Light Fright“ на „Aerosmith“, пее Пери, после отново Джони покорява с гласа си в „The Death and Resurrection Show“, кавър на „Killing Joke“, супер яка песен.
В „Walk This Way“ на „Aerosmith“ Джо Пери си е у дома и разбива със соло, опъва кабела до припадък в опит да се доближи максимално до хората, напред по езика.
Опитват се да приключат малката нощна музика с „Train Kept A-Rollin“, кавър на Тини Брадшоу, но картечните ръкопляскания ги връщат на бис и се започват „School’s Out“, кавър на песен на Алис, смесена с „Another Brick in the Wall“.
Накрая мистър Фурние представя всичките си колеги, а големите екрани показват Джо Пери, който е по потник, Вижда се, че мускулите му леко са позагубили блясъка си, но не смятат да се пенсионират и издават, че токсичният близнак още го бива. Един непреходен глем сексапил.
Алис нарича Джони „wonderful man“ и го имитира с бастуна си, Деп взима своя и двамата куцукат самоиронично по сцената.
Джони праща целувки с ръка, потупва се по сърцето в знак на признателност и обич към почитателите си, усмихва се щедро и непрестанно. Хвърля доволно големи порции перца в трите края на публиката. После той бързо се изнася към хотела, а Томи, Бък, Глен и Крис се отпускат с по чаша вино в гримьорната, на която пише „Bat Cave“. Томи споделя, че е искал да види още от София, но не е успял, а днес се отправят към следващата спирка от турнето, Франция.
Източник: life.dir.bg