Халюцинациите

Комуникацията на човека с околната среда е неизменно свързана с функцията на сетивните органи. Отделните анализатори носят информация, която води до изграждането на комплексното възприятие. Във формирането на последното участват и мисълта, и паметта, и емоциите. Нормално, възприятието е резултат от действието на реален причинител. Съществуват обстоятелства обаче, които могат да провокират такова без това да е свързано с наличието на истински „дразнител”. Тогава говорим за халюцинации. Обикновено те се асоциират с психиатрични заболявания, но всъщност етиологията може да бъде различна. Описани са халюцинации при инсулт, при епилепсия, тумори, травми, при загуба на даден вид сетивност независимо от причината (например при глухота или слепота), при разстройства на съня, като странична реакция от дадено лечение или в хода на ендокринни, на инфекциозни заболявания и т.н. Възможни са да възникнат и при интоксикация с лекарствени средства или други вещества, при абстиненция, както и при тежки излагането на организма на силно, особено психическо, напрежение.

Макар и по-рядко, халюцинации могат да настъпят и при здрави лица. Такива например са описани при прехода от будно състояние в сън и обратно. Наричат се съответно хипнагогни (при заспиване) и хипнопомпни (при събуждане). Здравият човек обаче винаги осъзнава, поглеждайки назад, че става въпрос за халюцинаране, за разлика от болния, който е убеден в реалността на възприетото.

Съществува разлика и между халюцинациите и илюзиите. При последните също има промяна във възприятието, но в случая е налице реална, обикновено слаба стимулация на сетивата, изопачавана в съзнанието на пациента. Например интерпретирането на окачена дреха като човек в тъмното или даден шум като стъпки на преследващ и т.н. Такива илюзии често възникват при високо напрежение, тревога или при намалена яснота на съзнанието. Налице са още при шизофрения, при манийно-депресивни разстройства и др.

Халюцинациите са резултат от нереална стимулация на сетивните органи, следователно колкото видове са сетивните анализатори – толкова са и типовете халюцинации – слухови, зрителни, вкусови, обонятелни, тактилни, болкови, температурни и други. Освен това не е изключена и комбинация между тях или да възникват такива при дразнене на друг сетивен орган. Слуховите халюцинации могат да бъдат представени само от отделни стъпки, тракане, звънене, или да са значително по-сложни – гласове. Последните могат да говорят в трето лице или да се обръщат към самия индивид. Могат да се появяват самостоятелно или при наличие на друга слухова стимулация – течаща вода, работещ мотор и др.

Слуховите халюцинации са наблюдавани при шизофрения, при афективни разстройства като мания и депресия и обикновено съдържанието им е свързано със заболяването. Например при мания гласовете са поощрителни, докато при депресия са по-скоро обидни и потискащи. Слухови халюцинации често са налице при хронична злоупотреба с алкохол, както и при абстиненция.
Понякога слуховите възприятия са с музикален характер. Обикновено пациентът чува една и съща мелодия, позната за него. Често подобен вид халюцинации се наблюдават при възрастни пациенти, загубили слуха си, особено жени. Те могат да бъдат и резултат от патологични процеси в опредeлени участъци на мозъка – тумори, инсулт, абсцеси. Формите на епилепсията, при които са ангажирани отговорните за сетивността участъци, могат имат за клинична изява слухови халюцинации.

Зрителните халюцинации в някои случаи биват представени само от отделни точки, светкавици, а в други са значително по-сложни – образи или дори цели сцени. Особени форми на халюциниране са тези когато лицето вижда обекти извън зрителното поле, зад гърба например, или пък наблюдава самия себе си. Вече споменахме, че зрителни халюцинации може да има при здрави лица по време на събуждане или заспиване. Наблюдават се още при алкохолна интоксикация и абстиненция, при употреба на високи дози канабиноиди.

Известни халюциногени са марихуаната, амфетамини, LSD ( диетиламидът на лизергиновата киселина), мескалинът (извличан от кактус), псилоцибинът (извличан от гъби), фенциклидинът, летливи разтворители като ацетонът, толуолът, бензинът. Зрителни халюцинации са описани при анти-паркинсново лечение с Selegiline, Bromocriptin, при антиконвулсвино лечение с Carbmazepine, при прием на някои антидепресанти и др.

Зрителните халюцинации са част и от симптоматиката на шизофренията, както и на манийно-депресивните разстройства. При травми, тумори и друга патология в тилния дял също може да има абнормни зрителни възприятия. Такива са налице и при фокална епилепсия. Обикновено тогава са краткотрайни, еднообразни и възникват на едно и също ясто в зрителното поле.
Халюцинации са описани и при лица, загубили зрението си по една или друга причина. Пациентите ги съобщават за възникването им при отваряне или затваряне на очите, но са напълно наясно за тяхното естество.

Обонятелни или вкусови халюцинации се описват като усещане за неприятна миризма,съответно вкус. Могат да се наблюдават при шизофрения, но също и при фокална епилепсия или друга органична патология, например тумори, ангажиращи съответните сетивни зони.

Тактилните халюцинации се изразяват в усещането на пациентите, че са полазени от насекоми или животни, а при висцералните съобщават за наличието на чуждо тяло, одушевено или не, във вътрешните им органи. За проприоцептивни халюцинации говорим тогава когато пациент с ампутиран крайник усеща, че той е на мястото си и го движи, или изпитва болка в него или друг вид сетивна стимулация.

Халюцинирането е симптом на ред състояния, понякога напълно обратими, понякога хронифициращи във времето. Преодоляването на тези, както и други видове разстройства на възприятията, е възможно след изясняване на първопричината и целенасочено лечение.

Снимкa: Pixabay

Източник: Puls.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *